Днес е 1. октомври и е време да Ви предоставим първите резултати от нашата анкета „Щастливи ли са учениците?“.
Софийски ученически съвет си постави за цел да проучи колко е щастлив българският ученик и ако не е – защо и как можем да променим това?
Учудващо процентът на щастието е почти еквивалентен на този на нещастието, което само по себе си говори, че трябва да се вземат мерки.
На въпросът „Защо?“ анкетираните са отговорили така:
„Защото стаите са в убити цветове и като цяло вътре е доста мрачно, а голяма част от съучениците имат навика да обсъждат и да се заяждат взаимно, което е досадно“; „Тормоз.“; „Защото училищната среда е станала прекалено натоварваща, особено покрай “новата програма”. Сервират ни купища учебен материал, но не ни дават да покажем наученото на практика(освен на тестовете, де).“; „Учителите потискат личността на ученика и го наричат добро преподаване. Дават огромни, невъзможни за изпълнение задачи, а когато не бъдат изпълнени унижават детето пред класа. Имат любимци, които получават добри оценки само защото са симпатични. Виждат учениците не като хора, а като бележници, тестове и оценки. Никакво хуманно отношение.“;“ Съучениците от моя клас не са толкова амбициозни, ориентирани или друго, в сравнение с някой друг клас и това често ме демотивира.“ и др.
В параграфа „Какво би променил ти, за да се чувстваш по-щастлив?“ се срещат отговори с чудесни идеи, като например следните:
„Бих искала да работя повече в групови и практически проекти ,а не да се занимавам само със суха теория.“; „По-приятелски отношения с учители, винаги са ме карали да искам да уча повече по дадения предмет и съответно да съм щастлива, когато съм в час или уча за часа.“; „Разпределението на класните стаи и създаването на повече мероприятия през учебната година.“; „Бих искала да имаше повече клубове покриващи интереси извън математиката и БЕЛ. Честно казано ми се иска да променя малко и поведението на учителите, които са твърде строги или обратното. Ще ми се да имахме повече извънкласни дейности, дори и може би обмен на ученици. Ще ми се да се засилят наказаният за децата, които упражняват някакъв вид тормоз,защото в моето училище е често срещан, но някак си, винаги се разминават само с “предупреждение”.“; „Пълна реформа на образователната система. Повече практически занятия; повече проекти, които да карат ученици от различни класове да работят заедно; промяна на класните стаи, както и модернизация на техническата база на училищата… Класните стаи изглеждат като от бай Тошово време…; използването на по-модерни методи на обучение ще бъде в голяма полза на учениците, защото живеем в 21 век и светът е много динамичен – почти всеки ден той се променя по някакъв начин; Липсата на занятия, водени от преуспели хора в съответни среди води до липса на примери за учениците; Като цяло, нещата са прекалено много и която и да е система няма как да работи за всички, защото всеки е различен. В момента, обаче, учим по една много стара учебна програма, която почти не работи в модерния свят.“
В запитването, относно това как можем да помогнем ние, Софийски ученически съвет, по казуса, много от Вас, анкетираните, дават предложения, които не можем да осъществим, защото нямаме правомощията и не работим към различни министерства.
Напомняме Ви, че ние сме група от ученици, напълно самостоятелно организирани, с общ интерес към ученическото самоуправление. Не сме финансирани, не сме НПО и няма други организации, които да стоят зад нас. Като ученици поемаме риск сами за себе си и отговорност за собствените си действия.
Въпреки това се срещат предложения, с които ще започнем да работим:
„Като се създаде обстановка, в която се насърчава ученето и се общува повече с учениците, за да им се помогне да открият това, което искат да правят в живота.“; „Повече външни лектори и обучения.“; „Като се направи извънкласна дейност, която да се бори с човешкото нещастие под формата на игра.“; „Като подкрепяте свободното им израдяване и им осигурите кътче, където да го правят. Трябва да се чувстваме добре в средата, в която се очаква да учим.“; „Чрез организиране на събития за сплотяване (игри, спорт, тнт.)“; „Промяна на училищната обстановка и класните стаи.“; „Удачно е всеки ден да има психолог на разположение в училище и той да е коректен. В моето училище има психолог само 1 път в седмицата и е изключително трудно да си запазиш час. Точно за това смятам, че поне 1 път в месеца психолога трябва да изнася презентации за това как като цяло всички да поддържаме хаоса в главите си като ученици и да успяваме само да се справим в проблемите. (…..) Така и за хората, които се притесняват да говорят ще бъде по-лесно, просто ще стоят и ще слушат- така ще получат професионалната подкрепа, мотивация и съвети, от които всички имаме нужда дори и да не го знаем.“
Екипа на Софийски ученически съвет благодари на анкетираните за отделеното време.
Заявяваме, че ще се заемем с налагането на промяна в позитивна светлина, която да не пречи на учебния процес и на учащите по никакъв начин. От наша страна има интерес да представим отговорите от анкетата пред нужните лица в името на промяната, но поради ниския брой на анкетираните (166 отговора), нямаме нужната база, на която да стъпим за да изложим тезата си.
Проучването ни е достъпно за всички ученици на територията на България и е напълно свободно за попълване от всеки желаещ, все още можете да участвате и да изкажете Вашето мнение по дадения въпрос във формуляра по-долу или като напишете есе по темата и го изпратите до официалния ни имейл адрес: sofiastudentscouncil@gmail.com
[googleapps domain=”docs” dir=”forms/d/e/1FAIpQLSetpTeYyOvEiBr6mPZ_iRhTZmqGDEN4y8u4o2Pnkmlobiolmw/viewform” query=”embedded=true” width=”600″ height=”1000″ /]